interview | grigorart

Художникът Григор Бояджиев - между Мики Маус и Христос

18.09.2012 21:19; Мила Вачeва; 1238; 0;

Художникът Григор Бояджиев живее два паралелни живота. В единия работи за "врявата и безумството"на Холивуд, а в другия твори за Светлината и Бога. Как се свързва вярата с "търговците в храма"? "Никак - отговаря Бояджиев - просто имах едно честно и интересно препитание..."

Рисуването е в гените му - син е на известния наш творец - народния художник Ценко Бояджиев, автор на едни от най-въздействащите портрети на Левски. Избързваме напред, но тук е мястото да кажем, че Григор, рисувайки Христос, често (едва ли е случайно) постига прилика с Апостола... Бащата учи в Париж и Загреб. Синът следва примера му.

Има късмет в хърватската художествена академия да му преподава един истински аристократ на четката и на духа - проф. Фердинанд Кулмер, чиито картини са изложени в галерия "Тейт"в Лондон. От него научава, че да си художник трябва да си етичен и почтен човек, а красивото и доброто да бъдат заедно в изкуството ти. Но наученото го сблъсква директно с реалността в България - 80-те години на ХХ век, тежък соцреализъм, на първо място е не моралът, а конюнктурата.

Няколко от рисунките му за холивудски симулационни шоупрограми. Работил е за най-големите филмови къщи.

Затова заедно със съпругата си заминава на една екскурзия, от която не се връща. И така 31 години... Минава през "приключението", както сега го нарича, емигрантски лагер, живее до човек, съден за убийство. "Там ни пазеха от свободата, а когато сме свободни, сами трябваше да се пазим и беше много опасно", шегува се с този период от живота си Гришата, както го наричат приятелите му.

Трябва да се оцелява. Готов е на всичко, кове декори за по 5 долара на час. Но талантът е като шило в торба. Умее много - илюстрация, графика, живопис, не му се опира дори монументалното изкуство.

Но го спасява умението му да рисува... комикси. Докато бил все още в България, прави за прочутото сп. "Дъга" серията "Крали Марко" с реалистични, а не шаржирани герои. Прилага тези рисунки между другите в портфолиото си и те му отварят вратите към Холивуд и към успеха в една непозната у нас артсфера - симулационните шоупрограми. От него се иска да накара многобройните посетители на големите холивудски студиа да съпреживеят в специални павилиони всяко приключение, което преди това са видели във филмите. Да се срещнат с чудовища, великани, лилипути, с Мерилин Монро и Елвис Пресли, да кацнат на Марс или да пътешестват из Китай, да пищят от страх, нападнати от птици или вампири, да бъдат Джо Малкович или чиракът магьосник.

И той го прави с успех, сбъдвайки с декори, костюми, илюзии и аниматронни играчки мечтите им. Като главен дизайнер на персонажите на най-големите студиа - "Дисни", "Уорнър", "Юнивърсъл", "Метро Голдуин Майер", "Хана Барбара", "Лендмарк", Бояджиев има една задача - да накара човека да освободи детето в себе си и да участва в приключение. Стъпвайки на този си опит, той е убеден, че у нас има много възможности за жанра ентъртейнмънт". "Само си преставете какви истории могат да се разиграят по нашите фантастични археологически разкопки, артефакти и крепости. Точно този многовековен културен пласт винаги ми е липсвал в Америка.

Затова и 30 години не съм се връщал. Бях сигурен, че носталгията ще ме накара да остана", признава художникът.

Преди дни той се върна триумфално - с невиждана у нас изложба на принтове на теми като Кръстът и Божественото начало, изкуплението и прошката, открита от акад. Светлин Русев. Той е човекът, поощрил Гришата сериозно да се занимава с живопис, и сега с радост вижда, че е бил прав.

В тази изложба Христос ни гледа през затворените си клепачи и пак ни вижда. Чашата, причастието, окото. Те са навсякъде в картините, защото според Гришата са необходими за нашето очовечаване и обръщане към Бога.

Редом с "честното препитание" в Холивуд Григор Бояджиев продължава работата си на живописец с персонален и абсолютно съвременен стилистичен изказ, включващ изключително богата палитра от похвати - от реализъм до абстракция. В последните десетина години работи само в тази насока. Пише и стихове. Негови работи са притежание на колекционери в САЩ, Канада, Франция, Англия, Австрия, Хърватска, Германия, Холандия, България.

През 2009 г. е ръкоположен за дякон, а наскоро след това и за български православен свещеник. Може да извършва всякакви ритуали и често събира в своя дом миряните.
"Ако има нещо добро в работите ми, автор е Христос. Аз съм само ръка", казва Бояджиев. Според него Бог става човек, за да стане човекът Бог и тази саможертва търси да отрази в своите платна.

"Имаме Бог, който може да ни прости. Сърцето не разговаря с никого, освен с Бога. Докато не сме се разкаяли напълно пред господа, дотогава сме му обърнали гръб и сме го изоставили, но "господ не извръща лице от дух съкрушен", цитира той Библията. Убеден е, че човек не може да се спаси, ако няма един персонален бог. Счита себе си за грешник, но се надява на всеблагата милост. И изпълнява мисията си - на човек, който има вода, и не забравя, че има и други жадни... Поднася им пълна чаша мъдрост.Художникът Григор Бояджиев - между Мики Маус и Христос

18.09.2012 21:19; Мила Вачeва; 1238; 0;
Григор Бояджиев сред картините си, показани на

Няколко от рисунките му за холивудски симулационни шоупрограми. Работил е за най-големите филмови къщи.

Затова и 30 години не съм се връщал. Бях сигурен, че носталгията ще ме накара да остана", признава художникът.

ГРИГОР БОЯДЖИЕВ: ДУМИЧКАТА “БОГАТ” ИДВА ОТ БОГ.

Ана Клисарска
Снимки Лазар Гушев

Преди 30 години известният български бохем и голям художник Григор Бояджиев емигрира в Щатите и започва завидна кариера в Холивуд. Преди 3 години е ръкоположен за свещеник. Днес той е в родината си за първи път от десетилетия, за самостоятелната си изложба на „Шипка” 6. Казва, че е грешник, който иска да помогне на народа си да научи нещо повече за своята вяра.
-------------

- Казват, че мъдростта е ум, от който са избили с ритници всичката смелост. Съгласен ли сте?
- Не. Мисля, че мъдрият може да прецени кога да бъде дързък. Още Сократ е казал, че мъдрец е този, който познава себе си. А понеже аз съм човек – християнин, с извинение, ще ви кажа каква е разликата между мъдрец и светец. Светецът освен това познава и Бога. За да познава Бога, трябва да познава и себе си.

- Откога не сте се връщали в България?
- 30 години. През 1983 г. съм излязъл от България. Не съм се връщал досега, защото знаех, че ако дойда, няма да мога да тръгна. Аз съм страшно носталгичен, ужасно обичам България.

- А защо не се оставите на порива? Чувала съм, че Господ говори чрез сърцето.
- Моля ви, нека не ограничаваме Господ чрез какво да ни говори. Когато инвестираш усилия в нещо, копаеш някакви житейски окопи и си започнал някакво изграждане, не може да си абсолютно безотговорен към градивните си усилия. Аз отидох в САЩ, хвърлих се да градя професионално реноме и не върви изведнъж да го зарежа.

- Защо заминахте оттук?
- Не по материални съображения. Не искам и да хвърлям политически лафове ангро. Обаче имаше момент, когато разбрах, че ще изгубя себеуважението си, ако не отида някъде, ако не кажа по някакъв начин „не” на системата, с която базисно не съм съгласен. Дори само заради това, че тя е атеистична. Бях изградил някакъв комфорт в собствената си ниша. И влечението ми към натуралистичните илюстрации ми отвориха врата към кариера в Щатите. От анимационното студио „Хана Барбера” имаха проект за библейска серия, чиито рисувани герои да са максимално реалистични, с нормални пропорции. Нямаха такива художници и харесаха моята работа.
В Холивуд всичко се развива много динамично и трябва винаги да си в крак с нещата, иначе изчезваш от играта. Чрез „Дисни” започнах един много интересен жанр – тематичен ентъртейнмънт. Например, целият Лас Вегас е тематичен курорт. Това е цялостна концепция и на мен ми беше интересно, че започваш от градоустройственото решение, минаваш през архитектурния план и стигаш до детайлите в шоу програмите. Бил съм и шоу дизайнер. След живописта това е най-приятната ми работа. Но натоварването е огромно. Прилича на състезание по дълго бягане. С препятствия. Аз обаче още не съм стигнал до психотерапевт. В чужбина човек неминуемо изпада в самота, която се лекува със страшно много бачкане. Нямах време да се наспя от работа. Това е добра терапия.

- Защото работите нещо, което ви доставя удоволствие. Малко хора имат щастието да са като вас.
- Аз си давам сметка, че това е изключителен дар божий. Не бих казал, че Холивуд е най-смисленият бизнес, защото не съм убеден непременно, че всичко, което излиза оттам, е на тази морална висота, на която Холивуд е бил преди 50 години. Тогава се е знаело кой е добрият във филма. Сега най-лошият също е добър. Как това възпитава?

- Как Холивуд се връзва с вярата ви?
- Не се връзва. Аз там съм търсил едно честно препитание. Това е.

След три десетилетия в странство, художникът Григор Бояджиев открива изложба в София
2012.09.05 Няма коментари

След 30-годишна кариера в САЩ художникът Григор Бояджиев ще открие на 10-ти септември в София самостоятелна изложба живопис. Изложбата ще бъде открита с пърформанс от 18 часа, на втория етаж на ул. „Шипка“ 6, в сградата на Съюза на Българските Художници.

Григор Бояджиев е роден през 1946 г. в София. Завършил е Националната художествена гимназия в родния си град през 1965 г. и Художествената академия в Загреб през 1972 г. След дипломирането си в Загреб се връща в София, където проявява многостранния си талант в живописта, илюстрацията и монументалното изкуство. Участва в множество общи и колективни изложби в България и в чужбина. Получава награда на международен конкурс за живопис.

През 1983 г. Бояджиев емигрира в САЩ като политически емигрант, преминавайки през лагера в Трайскирхен в Австрия. След 4 години успява да изтегли и съпругата си. В Лос Анжелис, САЩ, художникът продължава многостранната си дейност. Той развива кариера в Холивуд, в най-големите студии – Дисни, Уорнър, Универсал, Метро Голдуин Маер, Хана Барбера, Лендмарк и др. Продължава и работата си като живописец с подчертано съвременен стилистичен изказ, включващ богата палитра от похвати – от реализъм до абстракция. В последните десетина години работи само в тази насока. Пише и стихове. Има множество групови и самостоятелни изяви. Негови работи са притежание на колекции в САЩ, Канада, Франция, Австрия, Англия, Хърватска, Германия, Холандия, България и др. През 2009 г. е ръкоположен за дякон, а скоро след това и за български православен свещеник.

По повод изложбата си той казва:

„Цялата ми изложба може да бъде видяна като един символичен жест, отнасящ се до идейния силует на Кръста.

Или изказано чрез символиката ни, необходим е онзи решителен и действен личностен акт на саможертвения (покаен) вертикален срез, който не само, че осъществява и завършва рисунъка на Кръста, но и символизира необратимото му приемане като лична съдба на онова отдалечило се от празния шум сърце, което всред благодатната, невечерна светлина на тишината (исихиа), в прегръдката на Твореца си е вечно живо и зрящо.monitor.bg
Шефът на пловдивските съдии предложен за главен прокурор

Художник става свещеник след среща с Исус
Григор Бояджиев се завръща след 30 години с изложба на „Шипка” 6

Принтове с огромни размери на тема Библия показва Григор Бояджиев на „Шипка” 6.
МАРИАНА ПЪРВАНОВА
15.09.2012

Художникът Григор Бояджиев.
Светлин Русев на откриването на експозицията.
Александър Петров
Едно от загадъчните същества на художника.
Исус се явява на художника Григор Бояджиев и тогава той решава да стане свещеник. Това е повратна точка в живота на българина, който от 30 години живее в Америка и е сред хората, за които казваме, че са изживели своята американска мечта. Художник в Холивуд и „Дисни”, православен свещеник и лиричен поет – това са някои от призванията на Григор Бояджиев, който освен това притежава и дарбата да омайва със словото си. Всичките тези таланти може да усетим и да видим накуп, ако посетим изложбата му, която се откри втория етаж в галерията на СБХ на „Шипка” 6.

Експозицията на 66-годишния художник е голямото му завръщане в България. Откриването събра както негови приятели и колеги, така и хора, познавали баща му – Ценко Бояджиев, известен живописец от 60-те години. „Художник с ярък и мощен талант, с почти мистично доверие във възможностите на компютъра”, така го определи Светлин Русев, когато откриваше експозицията. Принтове с огромни размери, изобразяващи абстрактни теми от Библията – подобни творби сградата на „Шипка 6” не е виждала, така че дори само заради това си заслужава да бъдат видени. Централно място в тях заема изображението на

Исус, който много прилича на Васил Левски

„Не знам дали прилича на Левски, но това е образът, който видях. Дали съм успял до го предам, не знам, защото той бе само в светлина без сянка. А аз го изобразих триизмерно, за да може да бъде възприет. Не знам дали Това Е, защото Исус е не просто гледка, той се изживява троично – с дух, душа и тяло”, обяснява авторът.

Към някои от принтовете има текстове в рими, а своята поезия авторът е събрал в сборник. „Винаги съм пишел стихове - разказва той. - Има моменти, когато нещо те безпокои до такава степен, че трябва да го излееш на листа. Напират в мен и трябва да намериш израз да разкажеш това, което преживяваш. Рисуването в крайна сметка е някаква изповед. Има неща, които могат да бъдат изповядани чрез образ, а други – чрез слово.”

Григор Бояджиев твърди, че именно търсенето на себе си, на истината, включително във философски и теологичен аспект го отвежда през 1983 г. в Америка. Тогава той е поставен пред избор. Можел е като художник да яхне вълната на много харчещите се тогава сладникави пейзажи или илюстрации на забавленията на средната класа и да успее да натрупа пачки. Или да търси друг път за изява. „Реших, че е по-честно да разделя Божието от кесаревото. Да работя честно за препитанието, а да рисувам за себе си за душата. Така избрах Холивуд”, разказва своята одисея той.

Щастлива

случайност му помага да попадне в Меката на киното

Търсели художници за шоу за Библията и харесали негови комикси, които рисувал навремето за списание „Дъга”. „Ти си нашият човек”, му казали те и така от студио на студио, от шоу на шоу той постепенно прави кариера. Работи за „Дисни”, „Уорнър”, „Юнивърсъл студиос”, „Метро Голдуин Майер”, „Хана-Барбера”, „Лендмарк”. Издига се до артдиректор, което никак не е малко за човек от Източна Европа, който в началото дори не знаел английски език. Той не работи за филмовите компании, а специализира в т.нар. симулационни шоута, с които са пълни студията в Холивуд и в областта на тематичния ентертейнмънт (проекти от рода на Дисниленд, както и строежа на курорти на дадена тема като Лас Вегас). Симулационните шоута у нас са почти непознат жанр, но хората специално отиват до студията на Холивуд, за да се позабавляват с тях. Те поставят зрителите в среда, която имитира ситуация от филм или нещо друго – те са „преследвани” от динозаври, срещат се с „инопланетяни”, гонят ги, пропадат в бездни и т.н. „Доста еклектичен жанр, който на мен ми беше много интересен”, споделя г-н Бояджиев.

Сред най-запомнящите се срещи в кариерата му е тази с легендарния изпълнителен директор на „Дисни” – Майкъл Айзнър. Бояджиев и група от 10-тина души представяли пред него нов проект. „Направи ми впечатление колко наблюдателен е и каква бърза мисъл има. Веднага схвана сърцевината на проблема и зададе точните въпроси, които аз ги знаех само защото съм от кухнята. Ако е така във всяка област, той сигурно е вундеркинд, си казах аз”, спомня си художникът. „Динамиката в Холивуд е страхотна. Винаги трябва да си там, за да бъдеш на точното място, в точното време. Иначе изхвърчаш. Едва на десетата година разбрах, че и Гари Купър не е излизал от студията на Холивуд и се успокоих”, продължава той. Общо 10 години на щат и още толкова на свободна практика изкарва Григор Бояджиев в Холивуд, а сега се е отдал на рисуване. В неделните дни отслужва литургии.

От 2009 г. той е ръкоположен за православен свещеник и досега е действащ Божий служител. Благодарение на дадения му от местния епископ антиминс („вместотрапезие”) той може да отслужва литургия на всяко място, също като полковите свещеници. За тази цел са му предоставили икона с печат и подпис на владиката, в която са вградени мощи. Често събира своите миряни – българи, арменци и руснаци, в дома си, след което сядат и обсъждат в спокойна обстановка философски и църковни въпроси.

„Америка ми даде възможност на избор

Исках духовна свобода. Търсех истината, дори и ако ми се наложеше да обиколя света. По ирония на съдбата трябваше да отида до Америка, за да разбера, че истината е под прага ми”, така обобщава той своя живот.

Григор Бояджиев казва, че е добре да вземем за пример от американците тяхното самочувствие и че се дразни, когато някой казва: „А, бе то - българска работа”. „В Америка ми липсва историческият пласт, за който не съм подозирал какво богатство е докато живеех тук. Всеки ден като вървим по улиците, минаваме покрай старини, които не отчитаме. Но в момента, когато поживях в Щатите две-три години, усетих, че нещо ми е чоглаво. Точно този културен слой, културно измерение, което ние си имаме в нас, и просто трябва да поставим ушенце, за да чуем от тази посока какво идва към нас. Нещо, което може да ни подшушне и за нашето самочувствие”, казва в заключение художникът Григор Бояджиев