От авторa
Роден в 1946г. В София, завършил Националната Художествена Гимназия в1965г. Дипломирал в Художествената Академия в Загреб през1972г, след което отново в София работя живопис, илюстрация, монументалното изкуство участвайки в множество общи и колективни изложби у нас и в чужбина, съм награден на международен конкурс за живопис.
През 1983г. напуснал страната и заживяващ в САЩ в Лос Анджелис, продължавам многостранната си дейност.
От една страна в Холивуд в най големите студии - Дисни, Уорнър, Универсал, Метро Голдуин Маер, Хана Барбера, Лендмарк и др. работя предимно в еклектичния жанр на тематичния интертейнмент, където се осъществяват проекти от рода на Дисниленд, както и тематични курорти като Лас Вегас и др. В качеството си на продъкшън дизайнер и шоу проектант съм автор на концептуални разработки даващи основни идеи за мащабни шоу продукции. По време на реализацията на тези проекти съм арт-директор, ръководещ многобройни колективи от архитекти, художници, скулптори и др.
От друга страна едновременно продължавам работата си на живописец и в последните десетина години работя само в тази насока. Пиша стихове. Имам множество групови и самостоятелни изяви. Мои работи са притежание на колекции в САЩ, Канада, Франция, Австрия, Англия, Хърватия, България и др. Живописта ми през последните десетилетия е свързана с православието, а на 63 годишна възраст съм ръкоположен като православен свещеник в българска църква в Лос Анджелис.
Работата ми през последните десетилетия е един цялостен опус, част от който представям в настоящата изложба. Това ми обръщение към света естествено е свързано с двете страни на които съм благодарен длъжник. То трябва да започне от родната България, която ме е създала и да стигне до страната която ме е съхранила - САЩ.
Смятам, че едно по цялостно представяне на работа ми като настоящото, състоящо се именно в православната ми родина, свидетелства за духовната ни неразделност.
Пластичен метод и технология
Вярвам, че работата ми е импулсивна но дисциплинирана струя в която, имам чувството, че темата и похватът в непринуден унисон произтичат от състоянието ми, но ако трябва post factum да направя обобщаващ анализ то, може би от усещането ми, че цял живот живея и рисувам една картина произтича и потребността ми да се изразявам посредством всички онези похвати които съм имал и преживял в траекторията си през годините и чиито общ корен от една страна е барокът – от реалистичния (където мои прародители са Веласкез и Рембранд), до абстрактния. От друга страна, контриращата и балансираща, конструктивна архитектоничност винаги е идвала от рационално дисциплиниращите геометрични елементи. Така чрез картините изживявам и една от базисните си троичности в срещата и съжителството на емоциите и темперамента ми (барока), с хладната и спокойна разсъдъчност (геометрията), като и двете в стремеж към динамично и хармонично личностно единство, търсят балансираната композиционна цялост.
Желая картината ми да има неподправената, спонтанна откровеност на бърза рисунка и синтезираната яснота и лаконичната сила на монументален знак. Когато работех директно на големоформатни платна ми се налагаше да ползвам големи гъби и самоделни четки, за да третирам бързо големи площи, но компютърът ме улесни, давайки ми възможност за голямо увеличение. Произлизащите от рисунката разноструктурни линеаризми, с които обичайно изграждам формата, чрез експресивната модулация на дебелините си, се превръщат и в композиционно доминиращи петна. Убеден съм, че една картина ако не звучи монументално във формат 15 на 15 см, то колкото и да се увеличава размерът и, тя няма да стане по монументална.
Компютърът приех като мой инструмент за работа когато за своя изненада открих чe съчетава техническите възможности на традиционното живописно и графично ателие. Той е труден инструмент, не даващ нищо даром, но в него могат да бъдат открити неподозирани комбинации от изразни средства.
При работа с компютър накрая моят оригинал е традиционна картина – боя на платно. Това е традиционното грундирано платно, носещо боята, която се нанася чрез отпечатване, подобно на традиционните графични техники. Ако се работи с оригинални материали (както в моя случай), боята (за разлика от маслените бои) не променя цвета си стотици години (според документацията на специализирани лаборатории от САЩ). Признавам, че откровено завиждам на бъдещите генерации, които ще могат чрез компютъра да правят изящно изкуство и от светлинни триизмерни кинетични образи.
Естетика и етика (Поез-етика)
В началото на 80те постепенно бях достигнал до абстракция в преследване на идеала за автономизиране и синтезиране на пластичните средства, които в естетичната си самодостатъчност (изкуство заради изкуството) не се нуждаят от етика. От друга страна, поради изживяното в този период, аз се осмислих като православен християнин. Инструментариумът на абстрактната ми живопис не можеше да бъде достатъчен изразител на идеите и вярата ми, които станаха стимул за стилистичното ми предвижване към нов мой хоризонт - да се изразявам (както вече казах) посредством всички онези похвати които съм имал през годините. Сега работя с всичко което съм, ползвайки всички стилистични територии които съм населявал през онова мое естествено развитие, което погледнато ретроспективно виждам че чертае ясната логика и диапазон на личната ми посока. Затова имам чувството за пълна свобода, битувайки стилистично в някаква сферична пълнота, която за себе си наричам арт-холизъм, (art wholism стилистична арт-цялостност).
Какво преследвам в работата си
Споделяне на духовния ми климат и въжделения, които от една страна биха могли да бъдат припознати като стремеж към Доброто и Истинното, а от друга като стремеж към Красивото, които в качеството си на аспекти на енергийната проява на Божията реалност и близост, обуславят единния ми и монолитен стремеж към Бога (Христос) и не могат да съставят онази обичайна двуполюсност причиняваща колебанията на съвременното изкуство, поради която винаги единият от полюсите доминира, или напълно игнорира другия.
Елементите на картината ми имайки многоаспектен смисъл, от една страна биха могли да бъдат разчетени например като лица, фигури, или познати символи носители на идеите на доброто и истинното, сочещи към Бога. От друга страна в тъканта на картината, в нейната пластична абстрактност, фигурите и символите присъстват като едни най непринудено и естествено настанали членове на организмите на абстрактните структури, които чрез пластичните си взаимовръзки са органично втъкани в общата звучност. А тя в целостта си аспирирайки към красивото, към естетичното, сочи също към Бога.
Така например Кръстът с който съм свързан, присъства в картината не само като знакът – символ на разпятието, носещ етичния си заряд – саможертвената и спасителна Божия любов, т.е. Абсолютното Добро. В картината този Кръст е не само обозначаване на изключително значима за мен идея. Чрез абстрактната си поява – две пресичащи се линии, органично вплетени в пластичната тъкан на картината, Кръстът битува и като един от чисто 'пластичните персонажи' всред музикалната композиция на формите преследващи Красивото. И именно там където чрез, и в Кръста се срещат Доброто и Красивото, там е и крачката към единната им и неделима емпирична духовна реалност, достигането и споделянето на която е целта ми. Подобното по аналогия се отнася и за другите символи, лица, фигури, както и за цялата композиция.
Тоест в картината опитвам да изживявам и да споделям това неслитно единство на Доброто и Красивото, които са само две от имената обозначаващи неделимата и нетварна Божия енергия, или иначе казано Божията близост до нас. А тъй като нейното идване е поради Христа, то трябва да подчертая, че ако в работите ми присъства нещо добро и красиво, авторът е единствено Бог, а аз (по незаслужена Божия милост) съм само грешната ръка - изпълнител. Но за всеки НЕуспех причината съм единствено аз и моето авторство.
Тема и поднасянето и
Това което рисувам принадлежи към едно, около-иконно пространство. Иконата собствено е основателно охранявана от канон, защото тя от появяването си е Евангелие в картини, а Словото Божие не подлежи на промени. С някои изключения аз не създавам икони в каноничния им смисъл, нито опитвам да създавам неканонични икони, или нови канони. Тъй като Християнството не е теория, а е начин на живот, то аз чрез рисуването споделям някои аспекти на личностния си троичен бит във вярата, третирайки различни мои изживявания, които тематично са неизбежно тангентални с Писанието, Преданието, богословието, светоотеческата литература, и преданията.
Това са фрагменти от моят интимен свят в отворената публична изповед и разкаяние на разбойника, наред с вярата, надеждата и любовта - изживени, обобщени и синтезирани, та чрез извеждане на аксиденталното до хоризонта на принципа и същността му, идеите за доброто и злото да придобият отчетлив релеф, адресиран в картината ми чрез един съвременен визуален поетичен език, апелиращ чрез асоциация, настроение, музика, символ, намек и прочие към съпреживяване и съпричастие. Той търси детето и мъдреца у зрителя, та намирайки, дай Боже, в директен поетичен резонанс, спонтанната синхронна пулсация на Вярата, Надеждата и Любовта към Бога и ближния, да го съпроводи към тайнствата, към общуване със Светия Дух Божи в Бого-човешкия организъм наречен еклесия, т.е., да го съпроводи в пътуването към теозис (обожение).
Троичности, триптиси и символика
Според някои странични наблюдатели Православието и Християнството въобще може би дава вид на външна ритуална пищност, зад която следва несъществено монотоние и безсъбитийно мълчание. Всичко това е безкрайно далеч от истината, която съзира вярващият, (макар и грешник) живеещ и стремящ се според силите си към идеала осмислящ човешкия живот – обожване (теозис) чрез приемане на нетварната божия енергия (по божия милост). „Бог стана човек, за да стане човекът бог (по енергия).“ казват светите отци и имат пред вид не само Божията милост и благодат (условието без което не може), но и човешката синергия с Божията воля. Необходимо е целокупно троично (духовно, душевно и физическо) усилие за отдаване на сърцето (съсредоточието на цялостната троична човешка личност) на Христа. Човек който е създаден по Божий образ, би следвало да се стреми и към уподобяване с Бога и Неговата абсолютна троичност, което на нашето ниво е и хармоничното, йерархично възправяне на разстроената човешка троичност, така че личността не да се разтвори и изчезне, а да се осъществи във вечността с пълнотата на обожеността си.
Човек е потопен в безконечно множество троичности. Изживяваме времето като минало, настояще и бъдеще, а пространството като височина, ширина и дълбочина. Действието има своето противодействие и резултат. Началото има развитие и край, а човек се ражда, живее и умира. Още една от многото троичности се базира и на факта, че Бог твори троичния човек (дух, душа и тяло) с космическото предназначение да бъде свързващо звено между невидимия (ангелския) и видимия материален свят. Негативните персонажи също са потопени в троичността - невидимите персонификации на злото (паднали ангели), поради човешки слабости слизат и пребивават в падналата душа, която се идентифицира с тях, докато те безчинствайки чрез нея сеят злото и във видимия свят, и тн.
Често рисувам триптиси където персонажа е поставен в две троичности. Едната е хоризонтална - три панела в хоризонтална редица, а другата вертикална - трите панела имат от своя страна три нива едно над друго. Централното, доминиращо по размерите си ниво е носител на основния пластичен и тематичен замисъл, обикновено третиращ изживяванията в невидимата страна на човека - психическата му драма. Рисувам и портретирам самите изживявания и състояния, докато физическият компонент е само един от необходимите за целта инструменти. Под средното ниво, долу е нивото на видимата материя – космосът. А над всичко е нивото на Твореца или на ангелите Му. По този начин, разделяйки пространството на три по вертикала и по хоризонтала, получавам и един централен кръст от пресичането на средните правоъгълници, напомняйки, че всичко в света е потопено в Божията саможертвена, спасителна любов. Много често рисунъчно фигурите от трите панела са почти идентични, като разликата е най вече в колорита. Компютърът ми даде великолепната възможност да осъществя този замисъл, подсказващ че външната монотонност и статичност на православния молитвен живот е изпълнена с вътрешната оптимална драма променяща участта човешка от тази на смъртник, към вечно живия богоподобен.
Описаната схема не е нов канон, нито окултно езотерично тайнство, а само вариабилен несложен похват, даващ ми възможност с една относително лаконична пикторалност да изразя сложни идеи.
В картините ми има различни символи, някои от които не са християнски, като например ин-ян, който ползвам в определен аспект от неговия смисъл, отнасящ се до относителността на доброто и злото, които нито са първични, нито могат да бъдат в чист вид, а са във вечната илюзорна ротация на мая. Този смисъл на ин-ян директно противоречи на христовото учение, според което Бог бидейки Абсолютната Истина, Любов и Светлина е и Абсолютното Добро – Абсолютна реалност, докато злото не е създадено от Бога, няма субстанциялност и реалност, а е грешка - креатура на падналите поради свое-волието си божии творения – демони (паднали ангели) и хора.
Употребявам и множество познати от иконописта символи. В същност цялата ми работа и тази изложба може да бъде видяна като един изповедено-молитвен но и символичен жест ползващ идейния силует на Кръста.
В хоризонталата на нашата ежедневна обичайност и тривиална мащабност, чрез деформираната от себичност оптика на падналата ни природа, ние виждаме себе си и другите в кривото огледало на относителността.
От безизходната ротация на относителното добро и зло, никой не може да се измъкне само с човешки усилия, както барон Мюнхаузен опитва, да изскочи от блатото, дърпайки се сам нагоре за косата.
Нужна е решителна действена аспирация към друг духовен хоризонт - този на Христос, на Абсолютната, Спасителна Любов, Истина и Светлина.
Средството е вярата, надеждата и любовта, сюблимирани в покайната молитва към която ни приканва Христос, та да се отворят сърцата ни за онази благодат, която по Божия милост, пронизвайки тях и всеки техен миг, ги възправя за Живот в Божията реалност, където човешката личност, посрещната от Христовата благодатна Любов, би могла да бъде осъществена в онази си въжделена пълнота, която може да добие само чрез дарената от Него нетварна енергия, та да стане съпричастна към божеството Му във вечността.
Или изказано чрез символиката ни, необходим е онзи решителен и действен личностен акт на саможертвения, покаен, вертикален срез, който не само че осъществява и завършва рисунъка на Кръста, но и символизира необратимото му приемане като лична съдба на онова отдалечило се от празния шум сърце, което всред благодатната, невечерна светлина на тишината (исихиа), в прегръдката на Твореца си е вечно живо и зрящо.